Абонирайте се за нашия бюлетин, за да сте винаги известени.
Направо към съдържанието Главно меню Главно меню
- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.
Важно е човек да вярва в мечтите си въпреки трудния живот, който живее. Те са тези, които носят надеждата за по-добър свят.
Колкото до ездачките, няколко месеца ходех с такава и честно казано тя не даде индикации, за някакви допълнителни удоволствия от ездата. Като сме се събирали няколко пъти с нейни колежки и приятелки обаче, за някои съм сигурен, че изпитват повечко удоволствие на гърба на коня.
Съвсем леко се усмихна и си разкопча горнището, после махна сутиена – красота, онемях, перфектните цици, големи, без да са огромни и увиснали, хубави малки ореоли на зърната, мечта.
- Видях какво гледат приятелите ти! Това харесва ли ви? Да гледате жени на моите години, които правят тези работи? – попита го Саня.
Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата Разкази за Саня преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.
- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.
Тогава и в източна Швейцария имах престой, но там не съм имал подобни срещи и разговори.
Разнообразни аудио приказки от близо и далеч ви очакват в приложението ПРИКАЗКИТЕ!
Веднъж тигърът, когото наричали Сам, си лежал в леглото и сладко спял. Слънцето ярко печало, денят бил задушен, но Сам си спял спокойно.
- Гледам, че се движиш нормално вече, явно те е поотпусна гърба. Ако искаш ела да се разнообразиш малко, ще пояздим из околията, има хубави гледки. Естествено съгласих се. Вече усещах, че ѝ е допаднала компанията на някой малко по-мислещ и обръщащ ѝ внимание, с който може да си говори и започнах да се замислям, че вече шансовете за нещо са реални, съответно въпреки риска да го изгубя, си взех портфейла уж без да се усетя (за пред нея, все едно по навик съм го направил), в него винаги нося презерватив.
– Чедо имаш, нема да те вземат у манастира! – Демия падна в краката му и